Булченски прически, рокли, грим

Да сведем до минимум напрежението в брака

Написано от vereto

Понеделник, 23 Ноември 2009 13:05

Животът е низ от щастливи събития и разочарования. В брака се изиска да намерим точния баланс на отношенията си един към друг. Как посрещаме избухването на своя съпруг? Като обида или спокойно, защото сме убедени, че му е нужно да се разтовари емоционално? Успокоява ли ви мисълта, че причините за възникналото напрежение са извън вашите отношения? По време на кавгата мълчите или отговаряте “напук”, дори и когато сърцето ви се свива от жалост, гледайки изкривеното от ярост лице на любимия човек? Как се държите след поредния домашен конфликт? А как той посреща нашите избухвания?  Отговорите характеризират както хармонията в брачния живот така и готовността ни отново да намерим общ език с партньора. Много от нас се задоволяват с уклончивото “зависи”. Всяка от нас е съгласна, че съпрузите трябва да си отстъпват, но като че ли очакваме преди всичко другия да направи това. Изследванията показват, че на всеки 100 случая 21 от мъжете се “предават”, докато се съгласяват на компромис само 9 жени. Периодичността, с която ние или нашият съпруг “излиза от себе си”, може би заслужава внимание и съчувствие. Естествено е да си разработим своеобразен защитен рефлекс спрямо неговата “склонност” лесно да избухва. И той – срещу нашата!  Редките избухвания съвсем обяснимо ще ни впечатлят повече. След всеки домашен конфликт различно дълго “ближем раните ” си, овладяват ни нееднакви мисли и настроения. Едни от нас бързо се примиряват, обещавайки си вече никога да не бъдат толкова неразумни, та да тровят живота си за щяло и нещяло. Други подписват временно примирие в името на децата, на мира в къщи. Враждата остава докато един ден отново ферментира. Трети мълчат, докато прекалилият не се извини и не се саморазкритикува. В някой семейства съпрузите дълго се държат като чужди, а ако живеят с роднините на единия, разговарят за другия в трето лице, стараят се да не забелязват присъствието му, стремят се да избягват прякото общуване. Какво можем да направим: Не бързайте да се разочаровате, ако споразуменията, които сте сключили не се спазват прекалено точно. Не бъдете педантични към партньора си в това отношение. Не мислете, че след всяка кавга все по-трудно събуждате изблици на нежност у партньора си, особено ако сте прекалили с епитетите си. Но затова пък колкото по-късно и мъчително се възвръща предишната близост, толкова по-старателно трябва да отлагате следващия сблъсък. Колкото и да сте разярени никога не заплашвайте съпруга си с раздяла. Иначе ще дойде времето когато това няма да му прави впечатление. Никога не възобновявайте вчерашната кавга. Нейното ехо понякога твърде дълго вибрира в душата ни. Не превръщайте децата в буфер на недоразуменията. Не ги използвайте за “стръв”, подчертавайки дружелюбното си отношение към тях, за да уязвите още повече с равнодушие съпруга си.Не се опитвайте да ги правите съучастници, преразказвайки им своя вариант за кавгата, където вие сте “добрият”, а другия “лошият”. Не търсете арбитри в лицето на вашите роднини или приятели. Взаимното разбирателство в семейството няма да се подобри, ако по време на гостуването им кажете – Ние се спречкахме за….Кажете му, че така не бива. Няма да си помогнете, ако коментирате проблема си в безлична форма, по метода на клюката. Не преувеличавайте значението на отминалия конфликт. Източник: zonaeva.com < Предишна   Следваща >

Последно променен на Понеделник, 23 Ноември 2009 13:18