Булченски прически, рокли, грим

Стари български обичаи преди сватбата

Четвъртък, 31 Декември 2009 09:31

По стари обичаи се смятя, че  първото участие на младежа в коледуването и на девойката в лазаруването се считат за присъединяване към групата на младежите годни за женитба. За българските моми и ергени не било трудно да се виждат, да се харесват, да се оценяват и влюбват. Място на техните срещи били празничните хора: сборовете в различните селища или при църкви и манастири, когато се е празнувал техния патрон и се е стичало население от цяла област; сватбите и годежите, където младите са участвали през цялото време на сватбените дни; ходенето на девойките за вода на кладенеца или чешмата; работа на полето; и разбира се тлаките и седенките, където младите девойки са показвали своето трудолюбие и сръчност, умението да запеят и да водят приятни и духовити разговори. Ергените използвали различни знаци, за да покажат коя мома харесват. Най-широко разпространено е било грабването на момината китка. Девойката може само да приеме неговата любов или да я избегне, като внимава да не засегне или обиди момъка. Любовта между младите започва с харесването, разбирано както във физическия, така и в духовния смисъл. Каква трябва да е момата за да бъде тя харесвана? Достатъчно е да се обърнем към народните песни: равна снага, тънка половина, бяло лице, руси коси, черни очи, бяло гърло, умна, кротка и работна. Момъкът държи да си избере подходяща мома. Да са с нея “лика-прилика като два стръка иглика”. А момъкът? Ако е работен, юначен, снажен, здрав и гиздав, то това е достатъчно да бъде предмет на моминските въздишки. И те се женят “когато им излезе късметът”, т.е. момъкът се жени, когато поиска, а момата се омъжва, когато я поискат. Източник: svatbata.bg < Предишна   Следваща >