Булченски прически, рокли, грим

Търсенето на идеалния партньор Част 2

Сряда, 21 Октомври 2009 19:02

Прагматичните ползи от партньорството бяха тези, които стояха на преден план преди години. Идеята за брака като средство за самоусъвършенстване и щастие, е относително нова, казва Пол Амато, професор по социология, демография и изследвания на семейството в държавния университет на Пенсилвания. Проучвания сред ученици от горните класове и студенти, правени преди 50-60 години, показват, че най-много от тях са искали да се оженят, за да имат деца или за да притежават жилище. Към днешна дата повечето казват, че искат да се оженят “по любов”. Този акцент върху емоционалното в брака, прави двойките злеподготвени за реалностите, с които вероятно ще се сблъскат. Тъй като ранната фаза на връзката е белязана с въодушевление и идеализация, “много романтични, страстни двойки очакват това въодушевление да продължи завинаги”, казва Бари МакКарти, клиничен психолог. Жадувайки за онази енергия на първите дни, след време хората започват да я търсят другаде или се разделят. Намаляващата страст често се интерпретира като погребален звън за връзката. Започвате да се чудите дали сте били прави в преценката си един за друг, в крайна сметка. Чувствате се комфортно заедно, но не усещате същата онази специална връзка помежду си, като в началото. Започвате да се чудите дали няма да е по-честно и смело просто да приемете, че не се получава и да приключите? “Хората бяха подведени да смятат, че оставайки обвързани в брак, който не ги кара да се чувстват безкрайно щастливи, е равностойно на екзистенциално предателство”, казва Джошуа Колман, психолог от Сан Франциско. Колман казва, че постоянният социален натиск да имате всичко – страхотен сексуален живот, чудесно семейство и пр. – кара хората да се срамуват от техните не съвсем перфектни връзки и да се питат дали те си струват усилията да ги поддържат. “Чувства като неудовлетвореност и разочарование са естествени, но могат да изглеждат недопустими, когато стандартите са стигнали небето. Върху брака се е натрупал огромен натиск да постигне някакъв нереалистичен идеал”, казва още Колман. Това е причина в един момент партньорите да решат, че просто са несъвместими. Всъщност, твърдят психолозите, няма такова нещо като пълна съвместимост. “Бракът е машина на несъгласието”, казва Дайън Соли, основател на Коалиция за брака, семейството и обучение на партньорите. “Всички двойки имат противоречия за едни и същи неща. Ние имаме една изключително романтизирана представа, че ако сме с “правилния” човек, не бихме се карали.” Разногласията винаги са се въртели около парите, децата, секса и свободното време, но психологът Джон Готман показва, че щастливо-женените двойки имат несъгласия по тези въпроси точно толкова, колкото и двойките, които са се развели. “Това за “грешния партньор” е митология”, съгласява се Питман. “Всички бракове са несъвместими. Всички бракове са между хора от различни семейства, хора, които имат различно виждане за нещата. Магията Магията е в способността да виждате нещата както през очите на партньора си, така и през собствените си очи.” Осъзнаването, че няма да получим всичко, което искаме от един партньор, е не просто отрезвяващо, то е направо съкрушаващо. Но също така е необходима стъпка, за да се създаде зряла връзка, според Риъл. “Централен аспект от “порасналата” любов е как се справяте с проблемите”, казва той. Модерната култура прие развода за нормален феномен, измествайки ударението върху индивидуалната удовлетвореност и в брака и по принцип. Това, казват психолозите, донесе и положителни неща, защото освобожди хората от необходимостта да търпят непоносими и обидни брачни съюзи. Но същевременно се появи и неочакван страничен ефект - окуражи хората да напускат връзки, които заслужават и могат да бъдат спасени. “Толкова много от това, което учим има общо с “аз”-а, с егото, вместо с неща като връзката между двама души”, казва Крамър. В нашия конкурентен свят, ние получаваме награди заради индивидуалните си постижения, а не заради това как помагаме на другите. Ние ценим независимостта повече от сътрудничеството, а жертви в името на ценности като лоялност и последователност изглеждат глупави. “Смятам, че имаме такъв процент на разводите, какъвто заслужаваме”. Постоянният фокус върху нашия собствен потенциал може да превърне партньора в спомагателна част в търсенето на собствената ни реализация, казва Маги Робинс, терапевт от Ню Йорк. “Мислим, че човекът до нас трябва да отразява красотата и перфектността, които са вътрешното ни аз или, по-често, този човек трябва да компенсира слабостите и объркаността, които са нашата същност”, казва Робинс. “Това е, което ни кара да кажем на жена си:”Отслабни малко, защото ме караш да се срамувам” вместо: “Отслабни малко, защото си изложена на риск от диабет”. Стремежът да намерим идеалния партньор не се подхранва само от представата за романтичен живот. Тенденциите на съвременния живот, онагледени в медиите, създават чувство за безкрайни романтични възможности. Всички тези възможности могат да ни докарат до отчаяние. Толкова много възможности за избор се представят днес пред клиентите в безизходица и списъкът с алтернативи за избор на партньор не прави изключение. Докато очакваме бракът да ни направи щастливи “до края на дните ни”, истината е, че за повечето хора нито брака, нито развода изглежда имат някакво сериозно влияние върху щастието. Въпреки че проучването на Уейт показва, че женените хора са по-щастливи, отколкото неженените, други изследвания откриват, че след двугодишен брак, хората са точно толкова щастливи (или нещастни), колкото и преди да се обвържат. Да се приема, че бракът автоматично ще донесе удовлетворение, е само по себе си сигурна рецепта за нещастие. “Бракът няма за цел да ви направи щастливи. Целта му е да ви направи женени”, казва Питман. “Когато сте изцяло отдаден на брака си, имате възможност да станете по-добър човек”. Обвързването ви позволява да намалите претенциите и изкушенията, да покажете слабите си страни, да бъдете себе си – и да знаете, че ще бъдете обичани, с всичките ви кусури. И да останете с някой, въпреки всичките му кусури. Този толкова “стъпил здраво на земята” възглед за брака едва ли е романтичен, но това не означава, че не е дълбок. На повърхността са великите очаквания и отчаянието, че истинската любов не съществува. Източник: zdrave.bg < Предишна   Следваща >

Последно променен на Сряда, 21 Октомври 2009 19:14