Булченски прически, рокли, грим

Когато двама души силно се обичат и не могат един без друг, крайният резултат от всичко това е да вдигнат сватба.

Днешният човек в

стъпва в брак

с убеждението, че го прави от любов и очаква животът му да бъде по-добър и по-щастлив.

Жените обикновено желаят да имат съпруг, който:

 * да ги обича най-много;

 * да ги уважава;

    * да ги цени;

    * да бъде до тях в трудни моменти;

    * да ги подкрепя и да ги утешава.

Мъжете казват, че желаят да имат жена, която:

    * да бди над техните потребности;

    * да обича силата и тялото им;

    * да ги смята изпълнени с мъдрост.

Обикновено, ако бракът се консумира в неговата цялост (съпрузите споделят общ бит, интимност и грижи за домакинството), вероятността да се съхрани идеята за по-добър живот след брака се реализира за по-дълъг период от време. Ако обаче очакванията не бъдат задоволени, това лъсва още в първите месеци на съвместния живот и брачната двойка се стреми да се адаптира като всеки започва да прави жертви и компромиси. Към края на първата година различията между партньорите вече са ясно декларирани, всеки си е дал сметка колко „своя" територия може да отстъпи и дали това е приемливо за неговото его. Хора, които имат високо самочувствие и големи очаквания от партньора, обикновено се разочароват по-често и падат в клопката на кризата на първата година. Тази криза се нарича още „кризата на несбъднатите очаквания".

Ако в семейството се появи дете - това насочва грижите и енергията към новия член на семейството. Мъжът и жената се чувстват удовлетворени от чувството за изпълнен дълг. Семейството се пренарежда в услуга на новата семейна структура, а ролите на двамата съпрузи вече са ясно диференцирани. Ако обаче тези роли не удовлетворяват надеждите и вижданията за семейно щастие - ето ви във водовъртежа на втората брачна криза - кризата на третата година. Детето е погълнало вниманието и любовта на жената-майка, сексуалният живот е загубил първоначалната си атрактивност, всекидневието не носи разнообразие, възможно е да се търсят еротични стимули и интимност извън брака. Изследванията показват, че 25% от брачните партньори  фантазират за извънбрачни интимни връзки още  през първите 18 месеца от съвместния живот. Изневярата е най-честата причини за раздели и разводи през този ранен етап от брачната връзка.

Третата голяма криза е периодът, когато първото дете в семейството навлезе в пубертета. В зависимост от това, кога се е появило то - това може да бъде след 7, 10 или 15 години след началото на брака. Тогава двамата съпрузи вече са реализирали професионалните си намерения или са  в разгара на правене на кариера. Грижата за децата не отнема толкова много време и отговорности, а личната свобода става по-устойчива и всеки смята „че има право на личен живот", т.е. на „малки тайни", които  могат да прераснат в извънбрачни връзки.

И следващата клопка е т.н „криза на празното гнездо" - когато съпрузите останат сами, без ангажименти към децата, когато професионалният път е към края си, общите интереси са силно редуцирани, жизнените цели се преосмислят и човек прави равносметка на живота, който си отива.

Социолозите, изучаващи брачните отношение доказват, че разводът най-често се случва на двойки, които имат:

    * Малко пред брачно познанство;

    * Единият от партньорите е уличен в изневяра;

Двамата партньори са от различни социални кръгове, т.е. не са от една черга и следователно не споделят общи ценности за брака и семейството. Те имат различни очаквания и нагласи към брачните роли, възпитани са в различни стилове на съпружество.

Източник: svatbata.bg